Постинг
13.05.2010 21:27 -
Приглушено с чаша вино
Пригулшената музика звучеше все така познато,болезнено...
Приглушената светлина ме караше да се вторачвам все по-силно в мислите си...
Приглушените ми надежди умираха все по-бавно и мъчително, приглушено...
Сърцето биеше толкова учестено,че дори вече не го усещах...
Болеше.... Притръпнало от надежди и очаквания.
Притръпнало от поредното неизпълнено обещание,
от поредните хубави думи...,от онази дълга тъмна нощ,
в която избягала от всички, аз за първи път станах твоя .
Толкова пъти се опитвах да ти кажа , че не искам думи,а дела
и ако не смяташ да направиш нещо, по-добре не говори за него,
защото оставяш след себе си само болки и напразни надежди ,
а от тях,любими мой, не знаеш колко силно пари !
Мастилото ми вече свърши,
думите се изгубиха там някъде из не изписания лист хартия,
който така ревниво пазех от теб ,
страхувах се да не видиш какво си мисля ...
А сега се питам , не беше ли по-добре да ти го кажа...?
Поредната ми цигара изгоря.
Убивам се сама.
Не мога да намеря смисъл в нищо
или просто вече изгубих себе си някъде в далечината на мисле си ,
които ти никога няма да чуеш,защото аз ( нали съм слаба) се страхувам да ти споделя.
И виното е към края си ...
Вечетра е отново така тъжна и самотна,както много други вечери напоследък..
Толкова съм самотна ,чувствам се празна ,ненужна.Някъква нисша твар,от която никой не се нуждае....
Може би е по-добре да спра да си наливам,
дъното няма да се покрие само , а и то също като мен
ще си остане все така празно и ненужно ....
Приглушената светлина ме караше да се вторачвам все по-силно в мислите си...
Приглушените ми надежди умираха все по-бавно и мъчително, приглушено...
Сърцето биеше толкова учестено,че дори вече не го усещах...
Болеше.... Притръпнало от надежди и очаквания.
Притръпнало от поредното неизпълнено обещание,
от поредните хубави думи...,от онази дълга тъмна нощ,
в която избягала от всички, аз за първи път станах твоя .
Толкова пъти се опитвах да ти кажа , че не искам думи,а дела
и ако не смяташ да направиш нещо, по-добре не говори за него,
защото оставяш след себе си само болки и напразни надежди ,
а от тях,любими мой, не знаеш колко силно пари !
Мастилото ми вече свърши,
думите се изгубиха там някъде из не изписания лист хартия,
който така ревниво пазех от теб ,
страхувах се да не видиш какво си мисля ...
А сега се питам , не беше ли по-добре да ти го кажа...?
Поредната ми цигара изгоря.
Убивам се сама.
Не мога да намеря смисъл в нищо
или просто вече изгубих себе си някъде в далечината на мисле си ,
които ти никога няма да чуеш,защото аз ( нали съм слаба) се страхувам да ти споделя.
И виното е към края си ...
Вечетра е отново така тъжна и самотна,както много други вечери напоследък..
Толкова съм самотна ,чувствам се празна ,ненужна.Някъква нисша твар,от която никой не се нуждае....
Може би е по-добре да спра да си наливам,
дъното няма да се покрие само , а и то също като мен
ще си остане все така празно и ненужно ....
