Постинг
03.02.2011 22:07 -
Другар
Тази вечер чашата ми е другар,
със нея пием често напоследък.
Че орисана с безценен дар,
нощта посрещам просълзена.
Портокалов сок и много водка,
вливат се в кръвта ми без пощада,
виждам в нищото бледнее отенък,
съсипва ме ,гори ме като клада.
Иронично се изсмивам
и доливам си за кой ли път,
а във мен горчиво стенат
думите и хили се страхът.
Притискам силно плюшената мечка,
да ме докосне нещо - не е плът,
и драснах кибритената клечка
да го изгоря,да изпепеля мигът...
със нея пием често напоследък.
Че орисана с безценен дар,
нощта посрещам просълзена.
Портокалов сок и много водка,
вливат се в кръвта ми без пощада,
виждам в нищото бледнее отенък,
съсипва ме ,гори ме като клада.
Иронично се изсмивам
и доливам си за кой ли път,
а във мен горчиво стенат
думите и хили се страхът.
Притискам силно плюшената мечка,
да ме докосне нещо - не е плът,
и драснах кибритената клечка
да го изгоря,да изпепеля мигът...
Няма коментари