Здравей, мое малко Сърце!
Скоро не сме разговаряли.
Днес едно крехко перце

Небето тази вечер ще плаче.
Ще сипе бури и светкавици.
И то е тъжно като мен, обаче

Тъмна стая пълна с тишина.
Две тела огряни от жарава.
Не знаят що е суета

Какво е живота без мечти?
Безпредметно съществуване.
И макар сърцето да тупти

 Добър вечер, моя стара Мъко!
Защо отново си дошла?
Нали със тебе се сбогувах

Лека нощ, проклети болки
лека нощ, сърце болящо
Лека нощ, ще си сложа ролки

Не ми задавай въпроси,
чийто отговори няма да чуеш
Любовта не се проси,

Едно изсъхнало цвете
(в импровизирана ваза- бутилка)
ме гледа като сърдито дете.

Отричам се от теб!
Отрекох се толкова пъти...
Казвам ти "Мога без теб!",

На малки парчета се разбивах,
не мога вече да събирам разпиляното
Колко пъти отново се градих?

Раздадох се. Не ми остана нищо.
Нямам вече съвест и сърце.
Изгубих се. Къде да се намеря нощем?

Да, тя е тук и стои до теб.
А думите са някак прозаични.
Гледа те, но гледа тя през теб

Просто вървим хванати за ръка. В парка е тъмно и ужасно тихо. Не говорим. Чуват се само стъпките ни по асфалта.
Изведнъж съм притисната до едно дърво, толкова силно съм притисната, че чувам как кората му пука и се отронват малки парченца ...

 До утре,  до петък,  до Януари. ..
До после,  до вчера,  до никога. ..
Това е този безкрай, 

Tази любов е някак различна.
Тиха, сокойна, добра
Не търся от тебе онова нещо-