Беше късна,топла,лятна вечер.Малко преди полунощ.Лутах се безцелно шофирайки в съседния град..Съзнанието ми бе изпълнено от мисли и мечти за Него,мъжа ,който никога нямаше да имам.
Никога не го бях целувала.Никога не бях правила любов с него.Никога не го бях докосвала дори.
А.. така копнеех!
Светлините на града бяха приглушени.Улиците почти празни.Изгубена бе и последната ми надежда,че той се ще се появи от някъде,не исках нищо от него,просто имах нужда да го видя.Бях сама и можех спокойно да му кажа поне "Здравей".
Реших да поема обратно,към дома на мама и татко.
Вече минаваше полунощ,а утрешния ден чертаеше да бъде дълъг.Щях да се прибера там,при този,който никога не успях да усетя като моя упора и любов.Щях да се прибера там,където никога не съм била щастлива.Не исках тази ,така само моя, нощ да свършва.
Карах бавно.Продължавах да си мисля...Когато най-неочакваното се случи.
ТОЙ... той... неговото име беше изписано на мобилния ми телефон!!!Истинско чудо! Мъжа-недосегаемост!Мъжа,който не бях и предполага ,че ме е забелязъл...
(Луда еуфория) Но... успях да стърпя поне гласа си.
Отсреща се чу "Тук ли си още?"
Отвътре крещях " Където поискаш ще бъда,колкото кажеш"
Нооо,отговорих спокойно,че още съм близо...
Мястото на среднощната ни среща вече беше известно.
Веднага с "кръгом" и пълна газ тръгнах на обратно.
Да! Ето го! Господи той идва! Ивда при мен! (Все още не можех да повярвам)
"-Ела да се разходим за 5 мин." -  е това дори ми дойде малко в повече.
В най-смелите си мечти не си позолявах да мисля ...
Качих се.Ужасно притеснена,неспокойна и виновна.
Бях сгрешила.А той го знаеше.Не знаех какво да очаквам.Цялата изтръпвах и не смеех да го погледна,камо ли да му кажа нещо.
И той мълчеше.Не разчупваше тази странна и неловка ситуация.
След около 15 мин.спря. Сърцето ми биеше толкова учестено,а той ,видимо ядосан, ме погледна и ....

След малко ,цялата трепераща и развълнувана, толкова бързо се доближих до него,че почти не усетих устните му.
А той ме гледаше все така недоверчиво.
"Може ужасно много да искам да те целуна,но няма да го направя..."
Бесен ми беше...
Аз леко стресната се отдръпнах и потеглихме отново.
За "довиждане" отново се опитах да си "открадна" един сладък миг и.. наиситна беше само миг.
Карах бавно. Още по-замечтано. Усмивката ми в този момент не можеше да бъде заличена от нищо. Чувствах се безкраааайно щастлива, от нещо толкова малко!
Дълго не успях да заспя! Не знаех какво да очаквам.Знаех какво искам,но никога нямаше да го получа.Стараех се да не мисля за това,защото и този път,както всички останали сърцето ми щеше да бъде разбито на милиони малки парченца.

С това нестандартно,странно и неловко начало започна нашата история,през която вървим и до днес.
Нищо не  е същото.Изтърпяхме много! През какво ли не минахме?! 
Сълзи,раздяла,болки и разочарования,изгубени надежди,тайни срещи,откраднати мигове,възобновени мечти и една голяма любов,която успяхме да запазим.
Нашата си любов,която изградихме и даряваме - аз само на него и може би- той само на мен. Днес няма други хора.Само ние!
Моите устни целуват само него!Мислите ми са също за него!Сърцето ми -само за него!
Обичам го повече от всичко на света!
Винаги - завинаги едиснтвено Него !!!


                                                                                                                    От 14а за 12b

                                                                                                                    ОБИЧАМ ТЕ !!!

как да не се радва човек на такова щастие :) Дано никога не свърши!

Дай Боже !!!