Постинг
24.08.2010 22:41 -
Бронзово
Свежестта на лятото окъпа снагата,
очите зарови дълбоко в недрата,
онова наше ,тъй хубаво лято...
Помниш ли беше,окъпано във злато ?
Ела с мен ,щастие мое!
Ела да се разходим,само до завоя...
Алеята в парка засипана бе със сняг,
намерихме ние в нея своя недосегаем бряг.
Настръхна тялото от студ,
ела до мен да ме затоплиш,
че в този есенен парашут
жадувам само ласка-обич.
Небето бронзово ноща разтвори,
тишината заговори...
Зашариха цветовете по листата
тъй познатия маршрут.
А ние с тебе на тревата ,
вперили очите - непознати,
стреснато допряхме дланите за миг
и за първи път усетих твоя лик...
Търсене
За този блог
Гласове: 2603